Димитър Чобанов: Има тревожни симптоми за развитието на икономиката

Бюджетният дефицит на касова основа за 2025 г. е 3.1% спрямо брутния вътрешен продукт. Политиката по доходите (заплати и пенсии) в бюджетния сектор действа стимулиращо на вътрешното потребление, което при липсата на съответстващ растеж на местното производство, се насочва директно към внос. Това захранва дефицита по текущата сметка, който достига застрашителните 6% от БВП, или почти 6.9 млрд. евро. За сравнение, само година по-рано, през 2024 г., дефицитът по текущата сметка е бил едва 1.4% от БВП. Този скок дава силен негативен сигнал за отклонение от макроикономическото равновесие.

През 2025 г. българското правителство получи заеми в условията на затегнат пазар на труда и двуцифрен растеж на заплатите, което създава инфлационен натиск и подкопава конкурентоспособността на международните пазари. 

Търговското салдо е най-големият компонент на текущата сметка и неговото влошаване през 2025 г. е основният двигател на външния дисбаланс. Дефицитът при търговията със стоки нараства до почти 9.5 млрд. евро (8.3% от БВП), което е почти двойно увеличение спрямо предходната година. Този резултат е плод на две срещуположни тенденции: стагнация на износа и увеличение на вноса.

Износът на стоки през 2025 г. намалява с 3.2% в стойностно изражение до 42.3 млрд. евро. Това представлява тревожен симптом за икономика, която исторически се е стремяла към експортно ориентиран растеж.

Основните причини за това са няколко. Ключовите търговски партньори на България в Европейския съюз като Германия, Италия и Франция намаляват поръчките към българските производители на компоненти и суровини.
Износът на минерални горива и масла отчита значителен спад (над 40% в определени периоди), което отразява както промените в глобалните цени, така и преструктурирането и ремонтите в най-голямата рафинерия в условията на санкции. Нарастването на разходите за труд в България (около 13% през 2025 г.) изпреварва производителността. В условията на фиксиран валутен курс това води до реално поскъпване на българския износ, което в литературата се определя като “капана на високите заплати без висока добавена стойност”.

От своя страна вносът на стоки нараства с 6.2% до 51.8 млрд. евро. Той се подхранва от силното вътрешно търсене заради фискалната политика и достъпния кредит. Българските домакинства, подпомогнати от ниската безработица и бързо растящите номинални доходи, увеличават покупките на вносни потребителски стоки, чието стойностно изражение за периода януари-ноември 2025 г. се увеличава с 8.4%.

Все пак вносът на машини и транспортно оборудване се повишава със 7.7% през периода януари-ноември, което е положителен сигнал за инвестиционна активност, но в краткосрочен план натоварва външния баланс. Проблемът е, че този внос не се превръща достатъчно бързо в нов капацитет за износ.

Традиционно услугите са секторът, който съдейства за уравновесяване на платежния баланс. През 2025 г. салдото по тази статия остава положително в размер 7.8 млрд. евро, но отбелязва спад спрямо почти 8.2 млрд. евро през 2024 г. Това намаление, макар и малко на пръв поглед, е индикатор за структурна умора.
Българският туризъм преживя относително успешен сезон през 2025 г. Нетният принос на туризма обаче е подложен на натиск от нарастващите разходи на българските граждани за почивки в чужбина като пътуванията бяха подпомогнати от пълното присъединяване към Шенгенското пространство. Свободното движение и растящите доходи стимулират насочването на разходите най-вече към Гърция, Турция и Западна Европа.

От друга страна секторите на информационните технологии и на бизнес услугите се сблъскват с проблема на нарастващите нива на възнагражденията, които се приближават към тези в Южна и Централна Европа и така намаляват предимството на България като дестинация с ниски разходи. Когато разликата в заплащането се свива, инвеститорите започват да търсят по-висока производителност или по-добра инфраструктура, които България не винаги успява да предостави със същото темпо.

Един от най-провокативните аспекти на българския платежен баланс за 2025 г. е дефицитът по статия Първичен доход, който възлиза на 6.5 млрд. евро (5.7% от БВП). Този дефицит е пряко следствие от високата рентабилност на чуждестранния капитал в страната. Достигнатата имплицитна възвръщаемост на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от 14.6% силно надвишава средните нива за развитите икономики. От теоретична гледна точка това означава, че чуждестранните инвеститори извличат значителен икономически излишък от българската икономика. Дебитът по доход от инвестиции за 2025 г. е 8.8 млрд. евро, като основен дял (почти 7.9 млрд. евро) се пада на дохода от ПЧИ при натрупани към 2024 г. 53.9 млрд. евро.

Обяснението за тази висока възвръщаемост е, че акумулираните преки инвестиции се отчитат по счетоводна стойност, а не по пазарна. Тези необичайно високи стойности се достигат след бързото нарастване на ценовите равнища през 2023 г., когато показателят е даже 18.8%. Въпреки това остава впечатлението, че България осигурява достатъчно голяма възвръщаемост на преките инвестиции спрямо поетия риск. Тоест причината тя да не е достатъчно популярна дестинация - потокът на ПЧИ в България през 2025 г. се оценява на 4.3 млрд. евро (2.8% от БВП), трябва да се търси извън показателите за продуктивност. По-вероятно е, че вече участващите на българския пазар играчи (независимо дали местни или чуждестранни) със съдействието на тукашните власти, не искат да допуснат конкуренти, които да намалят печалбите и доходността им.

Фактът, че всъщност реинвестираната печалба възлиза на 3.7 млрд. евро, означава, че преките “чуждестранни” инвестиции всъщност представляват ресурси, които са генерирани от българската икономика, но за тях е взето решение да не бъдат изнесени под формата на доход. Това подкрепя тезата, че всъщност в страната почти не идват нови инвеститори - новият приток на акционерен капитал е едва 120 млн. евро. Останалите около 500 млн. евро са дългови инструменти.

В резултат от тези развития резервните активи на БНБ намаляват с почти 2 млрд. евро през 2025 г. В контекста на еврозоната голяма част от това намаление произтича от промени в класификацията: активите, деноминирани в евро, вече не се считат за “международни резерви”, тъй като еврото става национална валута. Така активите, прехвърлени към Европейската централна банка, се отчитат като вземания на БНБ по статия “Други инвестиции”, което променя структурата на финансовата сметка, но не и нетната позиция на страната.

Когато инфлацията и растежът на заплатите изпреварват тези на търговските партньори, продуктите стават относително по-скъпи за останалия свят. Ако България се окаже неконкурентоспособна в рамките на еврозоната, единственият път е “вътрешна девалвация” чрез затягане на фискалната политика, което да доведе до намаляване на заплатите, а поради това - на цените на активите, повишаване на безработицата и евентуално рецесия. Примерът на Гърция и Португалия от 2010 г. е постоянно напомняне за цената на този процес.

Следващият риск е повишената зависимост от входящите капиталови потоци. Финансирането на дефицита по текущата сметка през 2025 г. се крепи основно на реинвестираната печалба, размерът на която се определя от корпоративните настроения, еврофондовете и най-вече капиталовата сметка, където салдото е 2.8 млрд. евро (2.5% от БВП) благодарение на Плана за възстановяване и устойчивост, който изтича през 2026 г., и емисии на нов държавен дълг. Макар и все още нисък по стандартите на ЕС темпът на нарастване на дълга е тревожен, когато средствата не се използват за инвестиции, а за текущи разходи.

Приемането на еврото означава, че минималните задължителни резерви се понижават рязко и това може допълнително да стимулира кредитирането вместо да го охлади в условията на вероятно “прегряваща” към края на 2025 г. икономика.

Данните от платежния баланс за 2025 г. потвърждават, че понастоящем българската икономика разчита на потреблението като двигател на растежа, пренебрегвайки външната си устойчивост. Двойните дефицити са ясен знак, че страната харчи повече, отколкото произвежда, и че това се финансира по начин, който е податлив на внезапно спиране.

Високата имплицитна възвръщаемост на ПЧИ (14.6%) при липса на нови инвеститори на пазара означава, че се гарантира огромен отлив на доход. Методологическите промени от еврото ще направят тези проблеми “по-невидими” за широката публика, тъй като те ще се трансформират от валутни в дългови рискове и TARGET2 дисбаланси.

За да осигури своята макроикономическа устойчивост след 2026 г., България трябва да възстанови фискалната дисциплина чрез замразяване на общите разходи в бюджета. Същевременно е необходима активна политика за отваряне на пазара за инвестиции в нови мощности, които да увеличат производството. В противен случай, България рискува да стане поредната периферна икономика, която е източник на още проблеми за еврозоната.